Виртуозната българска цигуларка Мила Георгиева идва със своя Страдивариус във Варна на 8 септември за откриването на Европейския музикален фестивал. Концертът с Оркестъра на Радио Класик ФМ под палката на маестро Максим Ешкенази е в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център.
29.08.2022
Очакваме Ви във Варна в концерт с Оркестъра на Радио Класик ФМ. Как започнаха съвместните Ви изяви с формацията и как се развиха през годините?
Аз бях солист от първия цикъл от основаването на оркестъра. През годините съм свирила различни с Оркестъра на Радио Класик ФМ разнообразни репертоари – от романтичен – Чайковски, Брамс, през барок – Вивалди и танго – Пиацола. Тази година сме посветили на Моцарт. Имала съм възможност да работя с различни диригенти в това наше партньорство, като в последните няколко пъти сме на сцената заедно с Максим Eшкенази, през април изпълнихме в София тази програма с двата концерта на Моцарт, сега ще имаме удоволствието да я представим във Варна. Идеята е да поднесем един различен стил на публиката след барока и тангото. И двете програми за много интересни за публиката. Но Моцарт винаги е много любим композитор за слушане и за изпълнение, за мен особено.
От дълги години е Вашето творчество познанство с Максим Ешкенази. Кога решихте да музицирате заедно на сцената и какво Ви носи това? Как бихте определили музикантската същност на Максим?
Ние се познаваме от Музикалното училище в София, той беше във випуска преди мен, но също с цигулка и започнахме да свирим при един и същ учител – Александър Серафимов, който беше бивш член на Софийски солисти. Познавали сме се през годините, но връзката ни на сцената започна чрез съвместната работа с Оркестъра на Радио Класик ФМ. Първият ни концерт беше през 2019 – “Tango & Campanella” с романтичната музика на 19. век. След това направихме Пиацола с Вивалди.
След първия съвместен ангажимент бях много щастлива, имах много добро усещане за работата с Максим, защото намирам, че той е много внимателен към солиста, с много хубаво отношение и много добре може да акомпанира оркестъра. Едно е да дирижираш симфония – много диригенти това искат – да дирижират симфонии, но за да акомпанираш един солист, се изискват други качества и не е лесно. Може би защото самият той е бил цигулар, ухото му е настроено да слуша и може да даде на солиста да се чувства свободен, а той отгоре да го подкрепя с оркестъра. Много спокойна и свободна се почувствах като солист да работя с него, защото знаех, че имам подкрепата му на диригент. Много e easy going, което е важно, с удоволствие исках да свирим пак и се получиха бързо три проекта, за което аз се радвам и мисля, че радостта е взаимна. Ето че пак ще свирим още един път тази есен.
За концерта си във Варна на 8 септември сте подготвили програма за ценители само с творби на Моцарт. През какви периоди преминава посветеността Ви на великия композитор?
Музиката на Моцарт е гениална според мен, тя докосва всеки. И за бебета е добре да се пуска – защото се развиват интелектуално и емоционално. Още като имах малки деца, в бебешките книги пишеше да им се свири Моцарт, дори и растенията растат по-добре, ако им пуснеш класика и по-специално Моцарт. Лесно достъпна е за всеки, лесно се разбира, не е комплицирана – на всеки може да говори нещо. Уникалното е, че и когато си щастлив, и когато си нещастен, в различни моменти, ти можеш да я слушаш и тя да ти действа добре – можеш да се свържеш с нея. За мен Моцарт е любим композитор, но през годините усещането се променя – естествено с моята промяна като човек и музикант. Третия концерт, солмажорния, който ще бъде в програмата на концерта във Варна, е един от първите, които се дават на за свирене на малки деца – като по-лек от Четвърти и Пети. Първо съм го свирила и аз него като малка – преди десетата си година може би. Естествено малко остава в спомена на човек от училищната възраст. Не бях свирила този концерт известно време, и като че ли не бях много въодушевена да го изпълнявам, но като го взех наново, усетих нещо различно – много бях вдъхновена, защото го почувствах по един съвсем нов начин – не като детския концерт, а като една абсолютно гениална творба. Невероятно колко семпло и колко гениално в същото време може да бъде едно произведение. И Третият концерт е точно от този тип произведения. Сега го видях по съвсем друг начин и беше хубаво за мен – бях много радостна да го изсвиря и сега с много голямо удоволствие ще го изпълня и във Варна. Също и Петия концерт – двата един след друг се получава много интересно – може да се види промяната – Петият е малко по-драматичен, с по-комплексна форма. Двата концерта не натежават, и с радост ще ги изпълня във Варна. Винаги с желание свиря във Варна – много обичам морето, обичам водата и винаги с удоволствие идвам във Варна.
От последните трудно предвидими сезони кои Ваши проекти ще запомните и какво планирате в България и в страната, в която живеете основно, за следващите месеци?
Действително бяха малко странни месеци, даже през един от сезоните цели шест месеца не работих, защото беше трудно с пътуването в Германия (аз живея в Лондон). Сега вече е добре и се надявам, че така ще остане. Естествено, аз съм концертмайстор в Германия и имам ангажименти там с оркестъра. Винаги правим камерна музика – тази година в Баден-Баден ще бъдем с камерна формация. През май свирим на фестивала в Швецинген пак с мои колеги. За България също замисляме концерт с оркестър.
В личен план – как се пресичат ангажиментите на една артистична жена?
Това никога не е лесно – да се намери баланса, защото аз имам три деца и сърцето ми е и на двете места – и в музиката, в концертите, но и при децата. Човек някак осъзнава, че този период, когато децата са малки, много бързо отминава и аз искам да бъда част от израстването им, да бъда част от техния живот. За мен това също е много важно. Затова този баланс никак не е лесно да го намери човек и понякога усещаш как завиваш в едната или в другата посока, но може би това е нормално. За мен е важно, че се чувствам удовлетворена – и със свиренето ми, с работата ми. Важно е, когато правя нещо, да съм със сърцето си там. И затова при всички случаи обмислям кое мога да направя, за да бъда 100 процента и в работата, и с децата ми, да съм част и от двете. Затова избирам не всичко да приемам и мисля, че децата ми сега са малки, че те имат нужда от мен сега. Свирила съм много, от малка съм на сцена и продължавам да бъда на сцена, но го правя с мисълта, че имам деца и искам да прекарам време и с тях.
Какво приключение имахте заедно с децата това лято?
Ние все още сме във Франция, на Женевското езеро, много хубаво лято имахме, работих през юли и след това дойдохме тук. Още малко остава и се прибираме, защото учебната година започва, но тук е много хубаво – с лодки, слънце и вода, която много обичам. Спокойно прекарахме тук едно хубаво лято – здрави и заедно.
Вашето послание към варненската публика в сложното време, в което живеем?
Действително времето е много сложно, трудно и аз затова толкова се радвам на лятото и на слънцето, защото е топло и си казвам – не се знае зимата колко ще бъде топло вкъщи. Но при всички случаи музиката остава онова нещо, към което човек може да се обърне и в щастливи, и в тежки моменти. Тя е една храна за душата, една медитация, която всъщност помага на човека да се развива, да приеме нещата, каквито са в оптималния вариант с позитивност и с желание да върви напред.
Мила Георгиева е родена на 21 февруари 1976 година в София в семейство на музиканти – баща ѝ е член на камерния ансамбъл “Софийски солисти”, а майка ѝ е преподавател в Националното музикално училище „Л. Пипков“. Започва да свири на цигулка едва четиригодишна и е наречена дете-чудо. Още като дете печели награди от конкурси в Италия, Чехия и България. Изнася концерти в Испания, Холандия, Филипините, Сингапур, Индия и Китай и участва в италиански, френски и швейцарски телевизии. На 9 години прави дуети с Минчо Минчев, а на 14 започва международната й кариера. Учи в „Джулиърд скул“ (Ню Йорк) и в „Гилдхол скул“ (Лондон). Свири с най-големите диригенти – на Летния фестивал “Равиниа” в Чикаго с Кристоф Ешенбах,изявява се като солист на “Гевандхаус” с Херберт Бломщед, с Филхармоничния оркестър на Осака и Мичийоши Инуе, с Бамбергските симфоници под диригентството на Жорж Претр, с оркестър „Тонхале“ с Ричард Хикокс и др.
Мила Георгиева печели първа награда от фестивала „Моцарт“ на фондация „Орфеум“ в Цюрих. В Япония записва четири компактдиска за RCA Victor. От сезон 2002 г. е концертмайстор на симфоничния оркестър на Радио Щутгарт – най-младият концертмайстор в историята на оркестъра. Живее в Лондон с трите деца и съпруга си.
Разговаря Нина Локмаджиева
Още за концерта: https://www.facebook.com/events/7644478948958340
Билети от 20 до 50 лв. от Билетния център на Фестивалния комплекс и онлайн – от сайта на ФКЦ: https://bit.ly/3e7JLAw
